Какво е Випасана

Випасана1 (Vipassana) е термин от будизма, който на български може да се преведе като ясно виждане, вникване, прозрение (Vi – ясно, във, през + passana – виждане, зрение). Випасана означава интуитивна мъдрост, интуитивно познание, директно разбиране независещо от вярвания или логически заключения.

Випасана това е директно прозрение в същността както на нас самите, така и на света, който ни заобикаля. Означава да видим нещата ясно, такива, каквито са, необременени от нашите вярвания и предразсъдъци. Това вникване в същността на света води, според будисткото учение, до пробуждане и до изкореняване на невежеството, което е в основата на всички страдания.

По друг начин може да кажем, че випасана означава вникване в три основни характеристики на нашия свят. Това е разбирането – основано не на вярвания или разсъждения, а на директен личен опит – че всичко вътре в нас и в света отвън е несигурно, променливо, преходно (Anicca); че ни кара да изпитваме – повече или по-малко – стрес и болка (Dukkha); че не е под контрола ни (Anatta).

Випасана медитация

Всички клонове на будизма съдържат в себе си практики, които имат за цел постигане на това прозрение. Думата випасана, обаче, се свързва основно със Теравада будизма, където традиционно методите за медитация се делят според целта им на два типа – са̀мата медитация (Samatha) и випасана медитация. Са̀мата медитацията има за основна цел успокояване на ума и достигане на специални състояния на концентрация и спокойствие, наречени джани (Jhana). Випасана медитацията има за основна цел достигане на прозрение в същността на нещата. Традиционно са̀мата медитацията се смята за основа, която позволява практикуването на випасана. На практика, обаче, това разделяне е донякъде размито, тъй като много медитативни практики водят до развиването както на спокойствие, така и на прозрение.

В днешно време съществуват няколко традиции за практикуване на випасана медитация. Всички те имат корени в учението на Буда, но са донякъде повлияни и от по-късни коментари и интерпретации съществуващи в Теравада будизма. При най-популярните техники практикувани днес, практикуването на са̀мата медитация е минимално или съвсем отсъства. Вместо това концентрацията се развива като следствие от випасана практиката.

Основните канонични текстове, върху които стъпват тези практики са „Беседа относно основите на осъзнатостта“ (Satipaṭṭhāna Sutta) и „Голямата беседа относно основите на осъзнатостта“ (Mahāsatipaṭṭhāna Sutta). Тези два текста са два от най-важните и най-изучавани текстове в канона на Теравада будизма. Те имат много преводи на английски (вижте например тук и тук ). Съществуват и два превода на български език.

Двете най-популярни в днешно време традиции на випасана практика произхождат от Бирма. Това са традициите на Леди Саядо и на Махаси Саядо. Един от най-популярните учители в традицията на Леди Саядо е С.Н. Гоенка, чиято организация провежда 10-дневни випасана курсове по цял свят, включително и в България. Традицията на Махаси Саядо е също много популярна по цял свят, но все още не е толкова позната у нас. Курсът, който се организира това лято в Боровец е в тази традиция и се провежда за пета поредна година в България.


  1. Тази дума често се изписва на български като випассана. Този правопис по-точно отговаря на оригиналния термин от езика Пали (vipassanā), където думата се изговаря с ударение върху втората сричка и с удължено ‘с’. Доколкото ми е известно, обаче, в българския език удължено ‘с’ не се използва. Поради тази причина избрах да изписвам думата съгласно произношението ѝ на български. Това е стандартна практика за други будистки термини – например ние пишем и казваме ‘Буда’, а не ‘Буддха’ – и според мед избягва излишно сакрализиране на будистката терминология.